Напоследък гледах един известен филм на Уолт Дисни - Fantasia (Фантазия), създаден през 1940 г. Целта на този филм е да популяризира симфоничната музика чрез изпълнението на популярни (и не само такива) произведения на композитори от различни епохи - барок, класика, романтизъм, както и музика на ХХ век. Музиката е в изпълнение на Филаделфийската филхармония с диригент Леополд Стоковски, аранжиментите са негови. Филмът съчетава реални личности, които се появяват във филма (диригентът Стоковски, оркестрантите и водещият  Диймс Тейлър) с анимация, включваща някои от популярните герои на Дисни.

Deems Taylor

   Филмът започва с Токата и фуга в ре минор от Йохан Себастиан Бах в често критикувания аранжимент на Стоковски (който звучи много величествено, без да се стреми да възпроизвежда звученето на орган).

   Следва сюита от музиката на балета „Лешникотрошачката“ на Чайковски. Тук се появява анимация, която илюстрира нагледно музиката, без да пресъздава точно фабулата на балета, явно целта е да се привлече вниманието и на по-малките зрители и слушатели на филма.

   След това се потапяме (в буквалния смисъл) в наводнението, причинено от  „Чирака-магьосник“ на Пол Дюка. Чиракът е представен от популярния герой на Дисни - Мики Маус. Това е единственият епизод, в който музиката се изпълнява от музиканти от Филхармонията на Лос Анджелис.



   Музиката от балета „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински е илюстрирана с анимация, пресъздаваща сътворението на света и в частност на Земята. Това е много далече от реалната фабула на балета, но пък би било интересно за малките зрители.

   Следва антракт и интермецо, в което звучи джаз и хумористично стилизирано обяснение как изглежда звуковата пътечка върху кинолентата.

   По-нататък звучи Шестата (пасторална) симфония на Бетовен, онагледена с анимирани митологични същества - кентаври, пегаси, купидони, фавни, появява се и Бакхус, а накрая ред въдворява Зевс с буря и гръмотевици.

   Балетът „Танцът на часовете“ от третото действие на операта „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели  е представен с хумористичен анимиран балет в четири части.

„Танцът на часовете“

   Филмът завършва с „Нощ на голия връх“ на Модест Мусоргски и „Аве Мария“ на Шуберт, където се появява хор и солистка - сопран (Джулиета Новис).

„Аве Мария“

Филмът е с времетраене около 2 часа. За да не е прекалено дълъг, някои заснети сцени не са включени в крайното копие на филма. Впоследствие е възстановен епизодът „Лунна светлина“ („Claire de lune“) по едноименната композиция на Клод Дебюси. Може да го намерите също в YouTube.

   През 2000-та година се появява продължение на филма - Fantasia 2000 (Фантазия 2000), в което по подобен начин са представени други симфонични произведения. В новия филм не само звукът, но и образът е пространствен - 3D - чрез системата IMAX.